Джей Зи – предговор от Стив Форбс

Едно от чудесата и неоспорим плюс на свободното предприемачество е широко отворената врата за новодошлите. Хора с най-невероятна биография зад гърба си могат да постигнат изумителни успехи. Ключът е да се предложат продукти или услуги, които други хора искат, макар да не са съзнавали, че ги искат, преди да са ги видели. Както гласи прочутият отговор на Стив Джобс, когато го попитали дали желае да направи маркетингово проучване: „Не, защото клиентите не знаят какво искат, докато не им го покажем.“

Разбрах, че интелигентни артисти като Джей Зи отлично осъзнават това, когато през 2010 г. прекарах един следобед с него и Уорън Бъфет. Музикантите обикновено създават неща, които много често са пренебрегвани или посрещани с безразличие. Както Джей Зи казва: „Все още се следва шаблонът да избуташ изпълнителя на сцената и да чакаш да видиш кое ще се приеме.“

Шон Кори Картър е олицетворение на американския предприемачески дух. Изключителната приказка на живота му – израстването му от едно съвсем не идеално детство до големия успех – е представена тук задълбочено и с такт от Зак О’Мали Грийнбърг. За бизнеса обикновено се научава много повече, като се изучава животът на големите лидери в него, отколкото от курсовете в някое бизнес училище. Атрактивната и вдъхновяваща биография на Джей Зи е доказателство за това.

Постиженията на Джей Зи са още по-забележителни и поради това, че предприемачите имат славата на хора, които правят пари бързо, но ги губят дори още по-бързо. Именно нещата, които поставят Джей Зи извън тази категория, правят книгата навременна, а примерите и уроците, които тя осветлява, вечни.

Джей Зи до известна степен е късметлия, защото по стандартите на предприемачеството той започва късно. През 2010 г. той ми каза: „Първият ми албум излезе, когато бях на двайсет и шест, така че бях доста по-зрял.“ Това означава, че музиката му е била по-добра. „Дебютният ми албум притежаваше всички онези емоции, комплексност и многопластовост, които един типичен хип-хоп албум не би имал, ако сте на шестнайсет или седемнайсет, защото този млад човек няма достатъчно богат опит, който да сподели със света.“

По-късният старт означава също, че Джей Зи е разбирал по-добре синдрома „днес тук, утре го няма“. Още от ранните си години като изпълнител той решава, че сам ще е господар на своята съдба. „Това беше най-великият номер, който звукозаписните шефове въртяха, убеждаваха изпълнителите, че не може да са и певци, и да правят пари. Години наред изпълнителите умираха в нищета, защото звукозаписните компании се възползваха от тях.“

По тази причина Джей Зи прави велика музика, като контролира и бизнес аспекта й. Освен това доста преди мнозина други той предусети, че дигиталната революция подрива традиционните методи в музикалната индустрия. И знаеше, че единственият начин да оцелее и да върви нагоре е да хване всички юзди в ръцете си, не само на музикалния аспект, но и на всички разклонения на бизнеса с името си. 

Както всеки истински предприемач, Джей Зи разчупва рамките, защото знае важността на това да не се ограничаваш с традиционното. Традиционна аксиома на музикалната индустрия е, че с това се занимават предимно млади хора. Изключителният успех на Джей Зи, макар да е надхвърлил четиридесетте, е феноменално явление. И това е, защото той прави музика, която говори не само на младата публика, но и на неговите връстници, които навлизат в зрялата възраст.

По тази причина Джей Зи има желание да участва в концерти съвместно с други певци като Еминем и Боно. Чувства, че прекалено многото индивидуални концерти оставят у публиката усещането, че промоутърите искат да изцедят всеки възможен долар от тях. Иска неговите прояви да оставят зрителите с обратното усещане – че са получили много повече от това, за което са платили. Като умен капиталист Джей Зи винаги гледа и в бъдещето. 

Предприемачи като Стив Джобс имат силна вяра в себе си. Джей Зи демонстрира тази черта, когато извади 5 милиона долара в брой, за да изкупи обратно правата си за бъдещ албум – онзи, който стана Blueprint 3 – от „Юнивърсъл Мюзик Груп“, компанията притежател на „Деф Джем“.

По време на прехвърлянето става любопитна случка, която добавя щипка риск: „Това, което хората не знаят“ – каза ми той – е, че в деня, преди да отлетя от Хавай, направих записи и ги качих на айпод. В самолета бях по шорти. И айпода с всичката музика, която бях записал, изчезна. Беше някъде в онзи самолет… Всеки ден се будех и веднага проверявах всички възможни места в интернет, навсякъде. Прекарах така близо три месеца.“

Представете си да сте сложили на масата пет милиона и да не знаете дали музиката ви няма да се появи като пиратски копия в целия интернет! Накрая куражът на Джей Зи се изплаща. Изгубеният айпод така и не попада в грешните ръце и той успява да убеди Лайв Нейшън да му плати 10 милиона долара аванс за Blueprint 3. 

Зак показва чертите, които притежават Джей Зи и други легендарни предприемачи като Стив Джобс, Уорън Бъфет, Бил Гейтс: страстта, умението да си представиш това, което не съществува, и желязната дисциплина да го реализираш; това, което Томас Едисон формулира като „1 процент вдъхновение, 99 процента труд“ – както и желанието да контролираш възможно най-голяма част от съдбата си; да поемаш рискове, като нарушаваш рамките на традиционните шаблони; и способността провалите да те стимулират за още повече работа.  

Това са характерните черти на успешния предприемач. Да се види как те се сливат в образа на личност като Джей Зи е вдъхновяващо предизвикателство за всички нас.

Стив Форбс