Върховете на Дисни

Бизнес книга, която наистина бих препоръчал
За разлика от повечето книги за лидерство тази определено си струва времето, което ще й отделите

Бил Гейтс

Не чета кой знае колко книги, в които се разказва как се ръководи бизнес. От личен опит знам, че рядко се намира такава, която наистина „улавя“ същността на изграждането и управлението на бизнес организация или пък съдържа съвети, приложими в практиката.

Наскоро прочетох книга, която с удоволствие бих препоръчал на всички заинтересовани – „Моето най-велико приключение“ от бившия главен изпълнителен директор на „Дисни“ Робърт Айгър. Всъщност дори вече я препоръчах на няколко приятели и колеги, включително на Сатя Надела, главния изпълнителен директор на Microsoft.

Като човек, ръководил придобиването от „Дисни“ на „Пиксар“, „Лукасфилм“ (точно така, всичко около „Междузвездни войни“!), „Марвъл“ и по-голямата част от „Туенти Фърст Сенчъри Фокс“, Айгър наистина успява да ви вкара зад кулисите на една огромна медийна компания и споделя с вас мислите си за надграждането на силните й черти и ограничаването на слабостите. Книгата не е от най-обемните, чете се лесно, съдържа доста мъдри разсъждения и прозрения, а от време на време пътищата на автора се преплитат с пътищата на някои наистина колоритни личности.

Айгър върши чудесна работа, като обяснява какво е да си главен изпълнителен директор. Човек винаги се притеснява: „На какво точно не отделям достатъчно време?“ Както пише самият Айгър, „да дискутираш стратегии за развитие с инвеститорите, да оглеждаш проекта за гигантски нов атракцион в тематичен парк с имаджинерите, да даваш мнение за грубия монтаж на филм, да обсъждаш въпроси, свързани със сигурността, с управлението на Борда на директорите, цените на билетите и заплащането на служителите… има и кризи и провали, за които не можеш да си подготвен както трябва“. Въпреки че на мен лично не ми се е налагало да се сблъсквам с повечето от тези специфични проблеми, като цяло обрисуваната картина е доста точна.

Една от най-запомнящите се части на книгата е случката през 2006 година, малко след като Айгър става главен изпълнителен директор на „Дисни“. Въпреки че компанията вече има солидна репутация в областта на анимациите (включително старите класики като „Цар Лъв“ и съвременните – като новата версия на „Цар Лъв“), по времето, когато Айгър поема кормилото на „Дисни“, те се изправят пред редица комерсиални разочарования. Вместо да се опита да изгради студиото наново, Айгър решава да придобие най-успешната компания в областта на анимацията в световен мащаб – „Пиксар“, чийто главен изпълнителен директор и основен собственик е съоснователят на „Епъл“ Стив Джобс.

Айгър ви разказва от първа ръка всички обрати и случки по време на преговорите със Стив. Има хора, които смятат, че цената от над седем милиарда долара е прекалено висока, ала Айгър е убеден, че това е единственият възможен начин. Никой друг преди него не е успявал да реши проблема посредством изграждане наново отвътре, затова Айгър смята, че и той едва ли ще се справи.

Към края на тази история има един особено драматичен и затрогващ момент. Трийсет минути преди пресконференцията, на която ще бъде анонсирано мащабното сливане, Стив дърпа Айгър настрани и споделя с него съкрушителни новини, известни само на него, на съпругата му и на лекарите: след години в ремисия ракът на панкреаса се е завърнал и се е разпространил и в черния му дроб.

„На път съм да стана един от най-големите ти акционери и член на борда ти – казва му Стив. – И мисля, че ти дължа правото, узнал това обстоятелство, да се откажеш от сделката, ако желаеш.“

Айгър обаче решава да не се отказва. И както по-късно се оказва, това е гениален ход от негова страна, който светкавично връща „Дисни“ на челните позиции в анимацията. Осъзнал, че не той е човекът, който ще оправи положението в „Дисни Анимейшън Студиос“, Айгър прави мащабен залог, който му се отплаща феноменално добре. (За съжаление Стив почина пет години по-късно, през 2011 година.)

Друг голям залог, който Айгър прави, е изграждането на стриймингова услуга, която да излъчва цялата продукция на „Дисни“. Сега подобен ход може и да ни се струва очевиден, ала по времето, по което Айгър взима решението, това е смятано за доста рисковано начинание. По този начин „Дисни“ щяла да бъде принудена да изтегли продукцията си от другите поточни услуги, които генерирали доста добри приходи. Дали така ще унищожат другите си бизнеси, както телевизионната мрежа Ей Би Си? Дали ще привлекат достатъчно абонати, за да си струва?

Айгър знае, че за да привлече достатъчно публика, „Дисни“ ще се нуждае от огромно количество качествено съдържание. Затова решава да плати малко повечко не само за „Пиксар“, но и за „Лукасфилм“, „Марвел“ и неновинарските подразделения на „Туенти Фърст Сенчъри Фокс“. Както Айгър ясно подчертава в книгата си, стратегията му е да удвои висококачествената продукция и да започне да я излъчва в модерен формат, под формата на стриймингова услуга. Мисля, че няма да сбъркам, ако заявя, че стратегията му проработи перфектно: „Дисни Плюс“ привлече двайсет и осем милиона абонати за първите три месеца от съществуването си.

Айгър разглежда книгата си като списък от „съвети, с които да ръководиш“. Изпитвам непоносимост към списъци, понеже обикновено са напълно безсмислени. Ала списъкът на Айгър е различен. Например той съветва: „Ценѝ уменията повече от опита и поставяй хората на позиции, които ще изискват от тях да дадат повече, отколкото предполагат, че притежават.“ И пише: „Вече нямам нищо против провала – не поради факта, че не си опитал, а поради факта, че ако искаш иновация, трябва да дадеш позволението си хората да се провалят от време на време.“ Двамата със съпругата ми Мелинда често даваме подобен съвет на екипите в нашата фондация.

По-рано тази година Айгър се оттегли като главен изпълнителен директор на „Дисни“ след петнайсет години начело на компанията и обяви, че планира да се пенсионира през 2021 година. Кариерата му бе наистина брилянтна. Според мен тази книга ще се хареса на абсолютно всички, без значение дали търсят бизнес прозрения, или искат само да прочетат нещо увлекателно, написано от скромен човек, изкачил корпоративната стълбица и управлявал успешно една от най-големите компании в цял свят.